phone

ГАРАНТИРАНО КАЧЕСТВО НА ДОБРИ ЦЕНИ

  • joomla org

Ние може да Ви консултираме напълно безплатно за възможностите, които предлага регламент № 883/ 2004 и какви ще са ползите от това за Вашето предприятие на тел. 0878 633825 и 0893 665770.

Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За свободното движение на работната сила са установени правила, с които се предотвратява едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на общността.

Разпоредба от Регламент № 883/ 2004 предвижда запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка и е приложима спрямо заетите лица, които са подчинени на това законодателство по силата на това, че са осъществявали обичайно и продължително трудова дейност в предприятието, което ги командирова.

За целта е необходимо да са спазени две условия:

1. Реализирания обем на продажбите в страната изпращач, трябва да бъде не по-малък от 25% от общия обем реализиран в страната изпращач и в другата страна-членка, в която осъществяват трудова дейност командированите лица.

2. Броя на заетите лица в страната изпращач, работодателят трябва да поддържа не по-малко от 50% от общия брой заети лица /не се взема предвид административния персонал/ в страната изпращач и другата страна-членка.

Тъй като резултатите от положения труд на командированите лица се отчитат и изплащат в изпращащото предприятие, то и всички данъци се изплащат от работодателя в държавата изпращач.Когато държавата изпращач е България, данъците се изплащат съгласно българското данъчно законодателство, а то е с най- ниски данъчни ставки в сравнение с всички държави членки в Европейския съюз, то очевидно ще се засилва интереса на всички страни държави- членки ще привличат работници командировани от български фирми.

Съгласно чл. 12/1/ от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя следните задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка:

командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;

командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;

поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;

предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;

лицето да не е изпратено да замества друго лице.

Относно изпълнението на второто поставено условие, следва да се има предвид, че извършването на част от дейността в изпращащата държава не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайнозначителна част от дейността си на територията на въпросната държава /чл. 14/2/ от Регламент /ЕО/ № 987/2009/.

За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии, характеризиращи осъществяваната дейност, част от които са:

къде се намира седалището и администрацията на работодателя;

броят на наетите от работодателя лица /с изключение на административния персонал/, които полагат къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;

къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;

реализираният от дружеството оборот на територията на България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;

икономическата дейност на работодателя, осъществявана на територията на изпращащата държава;

броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава;

периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава.

Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да се приложат и други критерии.

Липсата на реализиран от