Православни заблуди - 1ва част

Какво пише в Словото? Че нашият Бог е без образ, а само глас, който трябва да слушаме, когато ни говори.

Тази статия цели да изложи някои от основните заблуди на православните християни, конкретно в България, а не по принцип. Нека спомена, че аз не съм против православните, те са мои братя и аз не ги мразя. Просто имаме някои различия помежду си, но те не променят факта, че сме едно в Христа Исуса или поне така се надявам :)

Така, най-напред, нека споменем две важни характеристики на православието:

Първо, повечето от техните традиции и обичаи се основават на т.нар. Св. Предание, а не на Св. Писание. С други думи, повечето им традиции нямат библейска основа, а почиват на предадени по устен път човешки традиции, срещу които говори сам Господ Исус на фарисеите:

“Така, заради вашето предание осуетихте Божията дума.” (Мат 15:6)

Второ, православните свещеници обичат да показват конкретни събития и традиции чрез външни проявления включващи нещо подобно на сценки, специални декори и аксесоари, облекло, песнопения. Малко напомня на театрално представление, но това е било необходимо едно време, за да им стане ясно на новоповярвалите, предимно гърци и римляни, свикнали да гледат театрални постановки от древността. По думите на отец Стефан Стефанов от русенския храм “Св. Николай Чудотоворец”, по онова време хората не са имали опера, кина, спектакли и за тях ходенето в църквата е било освен всичко друго и за социално забавление. Напълно подкрепям. За жалост, днес когато сетивата ни са пренаситени, тези театрални разигравания в православието все още не са се променили, а нужда от тях няма

I. Вмъкването на окултни доктрини и/или измислянето на нови на основата на политеистичните гръко-римски религии

1. Иконопочитане, преклонение пред светците и Мария (Богородица), иконобъхтия

Какво пише в Словото? Че нашият Бог е без образ, а само глас, който трябва да слушаме, когато ни говори.

“Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.” (Второзаконие 4:12)

Спомнете си какво стана с евреите когато поискаха да имат образ на Бога и си направиха златното теле, а после му се поклониха – бяха изтребени! Да не правим изображение на хора, животни и птици, да не им се кланяме и да не им служим сякаш са богове, казва Словото. И светиите и Мария са били смъртни хора, които са починали и са отишли на отреденото им място според делата и живота им. Те нямат силата и способността на Господа да помагат на хората докато са на небето, нито това се изисква от тях.

Интересно е да се отбележи, че на поддръжниците на култа към иконите, т.нар. иконопочитатели, им отнело няколко века да победят иконоборците и да се наложат в църквата. Те печелят единствено благодарение на женското лукавство и невежество в лицето на императорските съпруги, които след смъртта на съпрузите си, без да осъзнават какво вършат и водени от емоциите си, помагат на иконопочитателите. Това се случва няколко пъти . Накрая иконопочитателите пък свикват спешно събор, на който заклеймяват иконоборството като ерес, понеже така им изнасяло. И така тази небогоугодна езическа практика останала в християнството за срам и резил на вярващите. И до днес православните не могат да обяснят и оправдаят тази своя практика успешно.

Какво е иконата? Ръкотворна т.е. създадена от човек картина от дърво с нарисувано изображение най-често на лице на някой светия, живял преди нас и водил свят живот. Хубаво. Само че всеки един вярващ в Исус Христос е светия. Ако започнем да правим изображения на всеки един, който е бил свят, няма да ни стигнат цели стадиони да окачим всички икони. Православните казват, че иконите са само да създават духовна атмосфера в храма, а не за да се кланяме на тях, само че практиката показва съвсем друго. Хората в православните ни храмове буквално застават пред иконата и се привеждат т.е. прекланят се пред иконата, държейки запалена свещ и молейки се на конкретен светия, често допирайки се физически до самата икона, някои даже я целуват. Това Е идолопоклонство в най-чист вид, както и да го гледаме! Къде пише в Библията да се кланяме на образи на умрели хора, къде? Искам стихове в подкрепа, не празнословие! Православните да си прочетат 10те заповеди, а най-добре цялата книга Второзаконие, за да си опреснят какво казва Словото по този въпрос. От всеки, който извършва идолопоклонство, Бог ще отвърне лицето си и ще разруши завета си с него. Затова православните нямат Божиите благословения, хората са болни от тежки болести и живеят в мизерия, а повечето висши свещеници начело с патриарха са проядени от алчност, блудство и закоравялост на сърцата. После се жалват и обвиняват Бог, че не им отговарял на молитвите. Няма да стане така.

Друго за умрелите светии – в православието те се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора като винаги предстоящи пред Светия Божи престол. Само че това не го пише никъде в Словото. По-скоро се казва, че имаме един застъпник и ходатай пред Бога – самият Исус Христос: “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,            Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички” (1 Тим 2:5-6)

Ако Месията се застъпва за нас пред Бог Отец, няма нужда да се молим на светиите, нито на Мария. За голямо съжаление, православните са изградили един цялостен, главозамайващ 'пантеон' от стотици светии, минимум по един за всеки ден, заменящи успешно ролята на божествата от поли-теистичните религии, където има едно върховно божество и множество по-малки божества. На божествата са се правели изображения от камък, дърво или метал във формата най-често на статуетки, но може и издълбани като релефни рисунки. Днес иконите на светиите имат същата роля. Само да ви припомня, че в християнството няма божества и съответно мястото на светиите не е по иконите в храмовете. Да не говорим, че върху вътрешната страна на централния купол в храма обикновено е изрисувана Троицата като белобрад старец (за Бог Отец), бял гълъб (за Светия Дух) и Исус Христос (за Божия Син). No comment.

Така, за Богородица: Мария е била непорочна и чиста, затова е избрана и употребена по мощен начин от Бог да износи и роди бъдещия Спасител на света, заченат чрез Святия Дух. Хубаво. Само че това не я прави достойна за поклонение. Някои православни привеждат като доказателство цитат от Евангелие от Лука 1ва глава, където Мария казва в песента си, че “ще ме облажават всички родове”. Да, само че “облажавам” някого означава “благославям”, а не “моля се на някого да ми помогне” или “покланям се пред някого”. Няма лошо да споменаваме Мария като майка на Господа, но не можем да я прославяме и да и се кланяме, тя е все пак човек, а не Бог. Нека не се опитваме да отнемем славата и силата от Бог, защото това е невъзможно, най-много да го разгневим.

Също така, изографисването на Мария заедно с малкия младенец е гавра и подигравка с Господ Исус Христос! Какво се получава? Издига се майката ( връзка с култа към Великата богиня-майка), а се принизява Божият Син, Учител и Господ, Помазаник и Пастир на всички вярващи! Безобразие!

Хайде, ако сме вярващи християни, да отговорим честно на следните въпроси:

Кой е нашият Господ и Спасител: Исус Христос или Богородица?

Кой дава вечния живот: Исус Христос или Богородица?

Кой ни отвежда до Небесния Отец: Исус Христос или Богородица?

Следващият път когато отидете да запалите свещ на иконата на Богородица, си спомнете тези въпроси.

Моето лично мнение на лаик е, че култът към Богородица се е развил толкова много поради спецификата на народопсихологията на гърците и италианците. И при едните, и при другите почитта към майката от древността е била и си остава и до днес изключително голяма, а привързаността към нея – силна и продължаваща цял живот; не случайно ги наричат „мамини синчета“. Лесно е да се види, че оттам всичко това се пренася съвсем естествено и върху Мария, майката на Исус Помазаника. Може би гръко-римляните са разсъждавали така: щом толкова силно почитаме собствените си майки, дайте още повече да почитаме майката на нашия Господ и да я направим наша застъпница. Те просто не са могли да превъзмогнат тази почит, защото поколения наред езическият култ към Великата майка е бил много силен сред тях и трайно се е наслоил в съзнанието им. В Гърция все още обидата към Богородица е по-силна от всички други. Между другото, казват, че българите заемат почетното трето място веднага след гърците и италианците по почит и любов към майката, и така култът към Богородица у нас става още по-ясен. За сравнение, в Германия и по-северните страни в Европа е точно обратното - хората са малко по-студени, по-практични, по-рационални, не толкова емоционални и мързеливи, децата по-рано напускат родителите си, а майките не са толкова силно обичани и почитани както в Италия и Гърция. Затова и протестантството навремето се заражда и развива именно в Германия, Англия и Швейцария като премахва култа към Богородица, светиите и други заблуди. Воала! Достатъчно по този въпрос.

Иконодерията или иконобъхтията е сравнително ново явление в православието, доколкото ми е известно. При нас се случва един път в годината, мисля лятото, на един от богородичните празници, и то само в няколко села. Това е собственоръчно удряне по главата с икона на Богородица с цел изцеление. Потърсете клипове на youtube.com и ще видите за какво става въпрос. Много от вас сигурно са гледали и репортажи по телевизията.

2. Почитане на мъртвите чрез молитви към и за тях, даване на курбан, правене на панихиди/помени, заупокойна молитва

Почитането на мъртвите е толкова старо, колкото и човечеството. И до днес в различни племенни първобитни/шамански култури може да се наблюдават различни ритуали свързани с почитането на предците. Има го и в Африка, и в Азия и в Лат. Америка, имало го е и в Европа. Спиритизмът или свързването с духовете на умрелите е силен и днес като практика под различна форма в различните култури. Дори в Библията се говори за това. (Саул когато се възползва от услугите на магьосницата от Ендор да извика духа на Самуил). На всеки му е мъчно когато загуби любим или близък и тъгата трудно преминава, а споменът почти никога не избледнява. Оттам са се наложили и подобни ритуали за възпоменание на починалите. Обаче християните не сме езичници! Не можем просто така да заимстваме езически практики за почитане на мъртвите и да ги пренасяме в християнството. Това с паленето на свещи за мъртвите, слагането им в сандъче с пясък и отправянето на молитви към тях е чиста форма на идолопоклонство. Чувал съм православни, уж вярващи, да казват “Аз се моля на мама и тате да ме закрилят и пазят, ей така редовно им паля свещичка, много ми е мъчно”. Ей, алоо, вие Бог нямате ли си? За Божиите ангели да сте чували? Ако се надявате на мъртвите си родители да ви пазят, сте объркали вярата, ми се струва. А като се почне с тия курбани, панихиди, заупокойни молитви, ум да ти зайде. В православието почитането и служенето на мъртвите е почти толкова силно застъпено, колкото към живите, че чак и специални дни са им отделили за почитане. Само че ние служим на живия Бог, не на мъртви идоли! Да оставим мъртвите на мира, а ние да гледаме служението си към живите тук на земята, да вършим делата, които Исус вършеше. Да погледнем в Словото - не каза ли Исус на учениците си:

“Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.”(Матей 8:22)

Не знам дали разбирате тези слова, но те са невероятни силни. Господ ни казва да не вървим след мъртвите, а да вървим след Него т.е. да следваме Помазаника (със Святия Дух), който дава спасителното Божие Слово, което ние трябва да изпълняваме. Да не говорим, че няма случка, в която самият Исус да се е помолил на мъртвец за помощ, и така давайки ни пример и ние да го правим. Би било абсурдно. Исус се молеше винаги и само на своя Отец, толкова ли е сложно и ние така да правим?

Така, другото, което ми е странно – според православното предание, живите могат да се молят за спасението на починалите, ако покойниците, които приживе са били иначе вярващи, но не са успели да се покаят за всичките си грехове преди да умрат. “Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение.” (pravoslavieto.com) Това е най-голямата глупост, която някога съм чувал! Поразително! Само един езичник може да измисли такава вратичка, за да оправдае греховете си докато е на земята, мислейки си: “Няма проблем, като умра другите ще се молят за мен, всичко е под контрол.” След като умрем, се определя кой къде да отиде, за да дочака Страшния съд. Няма вариант да си бил грешник, макар уж вярващ, и да се оправдаеш заради молитвите на живите. Никъде няма такова слово, н и к ъ д е! Затова именно е важно да живееш свят живот докато си на земята, да оставиш греха като не вършиш грях съзнателно и да се покайваш редовно когато все пак се случи да сгрешиш неволно. Но православните нямат Духа, те са сираци, затова няма да ги критикувам толкова много. Служенето на мъртвите е идолослужение.

3. Ядене на идоложертвено

В Библията Бог забранява на евреите да ядат идоложертвено - храна, която преди това е била предложена и сложена на олтара на езическо божество. Това е много, много сериозен грях и мерзост пред Господа. По-късно, в новозаветни времена, апостолите решават това да е еднa от малкото забрани за новоповярвалите, вече бивши езичници:

“да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.” (Деян. 15:29)

и още,

“А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.” (Деян. 21:25)

Днес православните имат заместител на тази практика макар да има някои разлики. Нека разгледаме няколко примера:

а) Най-яркият пример за ядене на идоложертвено е празнуването на задушница:

“В източното православие в една календарна година има 4 задушници — преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души”. (бг уикипедиа)

И още “...вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие” (pravosalvieto.com) Само дето няма как да стане умрял да приеме причастие. За хората задушниците са се превърнали в повод за угощение – носят, раздават и ядат сладки, питки, сладкиши и какво ли не, а често се дава и цяла торба с лакомства на свещеника, които той не отказва. Кое точно му е християнското на това, че нещо ми убягва? Това били така наречените “раздавки”. Официалното обяснение за тях е, че храната се раздава на живите, правят се общи трапези, за да се помолят за всички починали, не само за нашите близки, но и на другите. Храната всъщност не е предназначена за покойниците. Но за съжаление, казват отците, поради суеверие и най-вече (според мен) поради простотията и езическия нрав на българина, хората днес оставят храна на гробовете за починалите, мислейки, че те ще си хапнат от нея. По-любопитното е дали Бог наистина прощава на мъртвите вследствие на молитвите на живите от типа “Бог да го прОсти”, не се наемам да кажа категорично, но поне засега не го откривам заявено ясно никъде в Библията.

А. Едната голяма задушница, Архангелова, е на 7 ноември – ден на честване на архангел Михаил, което само по себе си е идолопоклонство, защото дори архангелите са служители на Бога като нас и ни е забранено да им се кланяме и почитаме:

“И когато чух и видях, паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал това. Но той ми каза: Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога!” (Откр. 22:8-9)

Освен това, според православното предание, архангел Михаил превежда душите на мъртвите до ада или рая. Какво общо има архангел Михаил с мъртвите никъде не е упоменато в Библията обаче, освен битката му със Сатана за тялото на Мойсей (Юда 1:9), но там идеята е съвсем друга. Това, което пише в Словото е, че арх. Михаил е предводител на небесното ангелско войнство и води битка с падналите ангели и Сатана.

“И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели” (Откр. 12:7)

Б. Другата голяма задушница е през май-юни и се нарича Черешова, защото през този сезон излизат черешите?! – отново езически елемент неясно какъв. Тя се пада една седмица преди Петдесятница и след Спасовден, но и това на мен не ми помага особено за разбирането и. Каква е връзката на мъртвите със странната комбинация от череши, слизането на Святия Дух върху учениците и възнесението на Спасителя досега остава мистерия за мен. Вероятно има някакво “тайно” значение, но не го знам все още, понеже не съм от посветените в “правата” вяра. Може би поради това винаги се чудя защо на Черешова задушница на гробовете задължително се оставят череши за мъртвите.

Второ, пак според преданието: “след възнасянето на Исус, входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.” (бг уикипедиа). Мисля, че нещата са ясни – библейска основа липсва и тук. Общо взето, приказки от шипковия храст. Една хубава приказка, нагласена по техен вкус - това е православното предание.

Защо обаче храната на задушница да е идоложертвено? Защото едната част от приготвената храна е оставена на гроба за мъртвите, а другата част се изяжда от живите - тези, които са били на гроба или от хора, които са били почерпени от гробопосетителите. Въпреки че хората не ядат директно храната, която е била оставена върху гроба (с изключение на обикалящите наоколо роми), то пак е идоложертвено, защото храната се приготвя и яде в памет на умрелите, а умрелите в случая играят ролята на идоли, успешно замествайки езическите божества от древните култове.

“Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва на идоли; не яжте заради този, който ви го е известил, и заради съвестта.”(1 Кор. 14:15)

б) Друг пример: на Гергьовден задължително се коли, пече и яде агне, макар този празник да няма нищо общо с Божия Агнец. Агнешко с праз и ориз е традиционното ястие на този ден. Идоложертвено е защото е в памет на умрял човек, макар и светия – св. Георги, който в случая се идолизира. (Това важи и за Никулден, и за останалите по-големи празници на светии между другото). На Гергьовден в храмовете се изнася иконата на св. Георги и се поставя в центъра на храма, всички минават и я целуват. Това, както споменахме преди малко, си е чисто идолопоклонство и няма извинение за него.

в) Трети пример – Рождество Христово/Коледа. “На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.” (бг уикипедиа).

Всичко това вероятно е древен езически обичай и няма директно връзка с християнството, но някак е успяло да се вплете в празнуването на Рождество Христово. По времето на Исус свинята не е била кашерно животно и съответно не е било разрешено да се яде. Евреите и до днес спазват това. Макар че днес заколената свиня не се принася в жертва на божество, то корените са вероятно точно такива, затова може да се каже, че се яде идоложертвено. Дори да не е, няма нищо християнско в тази конкретна традиция. Исус позволи на демони да влезнат в стадо свине и те се издавиха. А модерните сатанисти колят прасета като ритуал на сбирките си и пият свинска кръв. Почти няма православни миряни, които на Рождество Христово да не ядат свинско според народната коледна традиция.

Бележка: Не съм професионален богослов, нито философ, нито културолог, нито етнолог. Много вероятно е в статията да има неточности, непроверена, недоказана или подвеждаща информация. Където е било възможно, са приведени цитати от Библията в подкрепа на написаното. Изразеното лично мнение е това на автора, който не дължи обяснения за написаното от него, нито ще се извинява на засегнатите от прочетеното от тях. Ако не зачитате чуждото мнеине, лесно се засягате и приемате блог-постингите лично, по-добре недейте да четете. Бяхте предупредени :)

Напред към Православни заблуди - 2ра част