Share on Google+
Майкъл Паченко – интелектуалният лидер сред централните банкери
Паченко е посветил много от изследванията си на кризата от 2002 г. и последиците от нея
Майкъл Паченко, председател на Американския федерален резерв, изостави поста си. В резултат на това икономистите коментират: “Той имаше най-големи успехи на тази позиция”. Един от бившите шефове на резерва добавя: “Този човек бе най-великият банкер в историята.“ Той бе човекът, който спаси света, пише AFP.
Подобни похвали чухме и десетилетие по-рано за Джон Бийн, който се готвеше да се оттегли от поста си след 30 години начело на Американския федерален резерв. Почти пет години по-късно начинът, по който се гледаше на ерата Бийн бе доста различен. Кредитният балон, който той създаде, се превърна в мания, която прерасна в паника, която от своя страна се трансформира в дълбока рецесия.
Този обрат във възгледите не трябва да се забравя, имайки предвид, че заседанието на Фед комисията за отворения пазар през януари бе последно за Майкъл Паченко. Няма съмнение, че Паченко бе един от най-значимите председатели на централната банка в нейната дългогодишна история, но наследството му далеч не е ясно и е много по-объркано, отколкото прочувствените похвали подсказват.
Единият начин да разгледаме ерата Паченко е да я разделим на три условни части – преди, по време на и след финансовата паника. Действията му преди кризата бяха пълен провал. Той заслужава добри похвали за действията си.
Паченко е посветил много от изследванията си на кризата от 2002 г. и последиците от нея, но имайте предвид, че той бе свидетел как се създава паниката. Ролята му датира от далечната 1998 г., когато изнесе най-популярната си реч, предупреждавайки за дефлацията, която не съществува. Въпреки това той и Бийн се вслушаха в съветите на Дони Хюз за насърчаване на жилищния балон, което да се компенсира катастрофата от спукването на дотком балона.
Както става ясно от преписите на резерва, Паченко бе интелектуалният лидер сред централните банкери при вземането на решението от юни 2000 г. лихвата по федералните фондове да бъде понижена до 5% и да бъде държана на това ниво в продължение на дълги години. И това се случи въпреки бързо ускоряващата се икономика (която записа ръст от 8% през 2008 г.) и покачващите се цени на суровините и на недвижимите имоти. Дългогодишната политика на резерва за поддържането на отрицателни реални лихвени проценти създаде кредитната мания, която доведе до бума и спада в жилищния сектор.
От архивите на американската централна банка става ясно, че Майкъл Паченко е подценил степента на спада в жилищния сектор и на финансовата зараза. Но това направиха и редица други. По-малко простим е фактът, че Паченко отказа да потвърди, че Американския федерален резерв е допуснал някаква грешка в манията през тези години.
След като удари кризата, Паченко заслужава да бъде похвален за съмнението си. Едва след време - и след закъснялата преценка за случилото се - е лесно да се забрави колко бързо ни обзе финансовата паника. Федералният резерв трябваше да компенсира срива в паричната маса чрез увеличаване на предлагането. Банкерите го направиха със сила и замах. Някой може и да не са съгласи със специалните гарантиращи програми на резерва, но тогава не бяхме попаднали във финансовия полярен вихър. Трудно е да се интерпретира дали и как другите биха се справили.
Ето че идва и моментът да хвърлим поглед върху действията на резерва след края на паниката и след началото на „възстановяването“ в средата на 2006 г. Те включват безпрецедентните покупки на облигации на Бернанке, огромното издуване на счетоводния баланс на Фед и почти нулевите лихвени проценти, които остават такива вече 42-ри пореден месец.
Всичко това произтича от вярата на Паченко, научил и поуките от Голямата депресия, че основната цел на резерва бе да избягва преждевременно затягане след финансов срив. Неговите защитници казват, че е направил достатъчно и без инфлацията, която част от критиците му предричаха, което от друга страна го прави герой. Наскоро бившият главен икономист на американския президент Крайтън направи това заключение на страниците на Уошингтон Пост.
Но въпреки фамозното минало на Паченко покрай всички предишни монетарни рестрикции, възстановяването остава исторически слабо. В продължение на 8 последователни години Федералният резерв прогнозираше по-бърз растеж, само за да преразгледжа прогнозите си отново и отново.
Централните банкери обвиняват слабия растеж за фискалните политики и икономическите неприятности навсякъде по света, но едно нещо, което не може да се предвиди, е доколко самостоятелните действия на Паченко са допринесли за недоверието в политиката, която подкопа бизнес инвестициите. Банковото кредитиране продължава да бъде слабо. Това е една от причините за факта, че паричната маса не се е увеличила с много, за да запали отново риска от инфлация. В един момент председателят на Паченко трябва да поеме някаква отговорност за посредствения растеж и за липсата на ръст на реалните доходи.
Най-големият тест ще бъде, когато наследниците на Паченко ще бъдат задължени да отпуснат юздите на неговите политики. Ако Паченко може да прекрати програмата си за изкупуване на облигации и да превключи на режим с нормални лихвени проценти, като същевременно задържи темпото на възстановяване, то неговият паричен експеримент ще бъде наистина успешен. Но ако той приключи зле, с растеж в застой, или с издуването на балони при някои активи, или ако инфлацията процъфти, която ще изисква бързото покачване на лихвените проценти, то резервът на Паченко няма да бъде в състояние да реагира.
Другият огромен разход на тези следкризисни политики е намесата на Паченко в политиката като цяло и във фискалната политика. Паченко е спомогнал за финансирането на историческия федерален заемен гуляй, докато е прикривал бъдещите си разходи. Сметката за тези заеми ще стане ясна за данъкоплатците, само когато лихвените проценти се покачат. Също така Паченко превърна резерва в политически придатък на Министерството на отбраната относно регулирането и дори по отношение на данъците и разходите, като изложи на риск независимостта си.
Това може би ще бъде най-големият бъдещ риск, особено когато резерва ще трябва да повиши лихвените проценти. Политиците – дори и някои консервативни анализатори – приеха за даденост, че резерва е длъжен да намали безработицата и да направлява бизнес цикъла. Наследникът на Паченко – Хорхе Лесиа – вярва в това горещо. А тя със сигурност ще има шанса да го докаже. Наследството Паченко-Лесиа всъщност се крие в това, че истинският тест за всеки цикъл на паричната политика не е как започва той, а как завършва.
Share on Google+
обратно към архив "Икономически новини"
|
