Светът издига стени – каква е цената?
През декември 2015 г. BBC написа: “Защитата на границите на Европейския съюз се превърна в новата мантра”. Не само Европа, но и по-голямата част от целия свят преминава през процес на все по-нарастващ разпад: референдумът “Брекзит”, дискусията за изключването на Гърция от Еврозоната и началото на изграждането на огради около зелените граници на Шенген.
На 14 юни 1985 г. в живописния град Шенген в Люксембург пет европейски държави подписват споразумение, което води до създаването на свободната от вътрешни граници Шенгенска зона в Европа. На фона на масовите потоци от имигранти, търсещи убежище в Европа, Унгария отряза пътя им като издигна 4-метрова ограда на границата със Сърбия – държава, която не е част от Шенгенската зона.
Наред с това, Австрия започна строежа на анти-имигрантска бариера на прохода Бренер на границата с Италия. Бариера, която сложи край на надеждите от едната страна и на страховете от другата. Факт е обаче, че не само в Европа държави имат желание да вдигат огради. Президентската надежда на САЩ Доналд Тръмп е привърженик на идеята за издигане на стена на мексиканската граница. Все по-големият страх от терористи на територията на САЩ доведе до повторно въвеждане на визи за “някои европейски граждани”.
Скритата цена на разделението
До какво ще доведе построяването на бариери? Гражданите ще се нагърбят с отдавна забравено бреме: северните европейци например ще се сблъскат с нарастващия трафик през прохода Бренер, докато пътуват на юг през почивните дни и празниците. Пазарите на труда също ще бъдат засегнати: всеки един ден 1,7 млн. души пресичат европейски граници, за да идат на работа. Потребителските цени ще нараснат поради принудителното забавяне по веригата на доставки на стоки и товари. Много от продуктите, предоставени от двустранни и многостранни споразумения, ще изчезнат от рафтовете в супермаркетите.
Разпадът ще засегне и конкурентните позиции. Европа, например, може да се окаже в много неравностойно положение предвид факта, че Азия продължава да се интегрира. Какво ще се случи ако при въвеждането на планираното за 2016 г. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции – споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ, Шенгенското споразумение се наруши? Дебатите между Крим, Украйна и новите острови от Южнокитайско море крият сериозен геополитически риск. След като из цяла Европа се строят огради, как ще се отрази това на държави като Испания, Италия и Гърция, оставени сами срещу следващите вълни от имигранти?
До каква степен са ефективни визите и граничният контрол?
Да обърнем поглед назад към историята. Издигането на бариери предпази ли Италия от яростната атака на Червените бригади през 70-е години на миналия век? Или Испания от сепаратистката организация “Баска свободна държава”? Беше ли защитена Германия от Червената армия? Или Франция от “Въоръжената ислямска армия”? Оградите предпазиха ли САЩ от терористичните атаки на 11 септември 2001 г.? Ефективни ли бяха металните огради и стени, бодливата тел, алармите, рововете, наблюдателните кули и минните полета на германската граница в периода от 1945 до 1990 г.? Заплахата обикновено се намира вътре: “Нито един от терористите в Париж не е идентифициран като сирийски бежанец”, пише изданието Mashable.
Укрепване на сигурността
Светът преживя десетилетия наред на глобална интеграция. Отварянето на границите и търговските и инвеститорски партньорства силно допринесоха за просперитета и благоденствието на хора и нации. Международни агенции и организации не само подкрепяха глобалното разрастване, но дори създадоха институции, чиято задача бе да редуцират риска от затваряне на границите. Организациите обособиха интернационални връзки и платформи и се обединиха в борбата срещу престъпността и терора.
Интерпол – международната полицейска организация срещу престъпността, работи в тясна връзко с Европол – организацията, контролираща локалните полицейски сили из Европа. Държави, министерства и агенции започнаха да работят заедно.
След атентатите срещу двете кули на 11 септември 2001 г. мерките за сигурност в световен мащаб се затегнаха. Днес все повече индивиди и компании влизат в “списъците със санкции” на Европа и Америка. Служители, включени в списъците, не получават заплатата си, а компании губят бизнеса си.
Битката в интернет
Факт е, че социалните медии помагат на терористичните организации да набират нови бойци. От друга страна обаче, ФБР използва софтуер за интернет наблюдение, за да идентифицира и спре терористичните атаки. В интернет границите не се затварят. Колкото повече хора са в мрежата, толкова по-голяма стойност има това за икономиката.
Правителствата имат задължение да пазят гражданите и право да контролират границите. Какъв може да е ефектът от разделянето на граждани и имигранти за икономиката? Според експертни фондации затварянето на границите в Европа може да доведе до загуби от 1,4 трилион евро през следващите 10 години.
Трябва добре да разбираме последиците от нашите решения за световната икономика. Но не само това. Трябва ли да използваме икономическите мотиви като основателна причина да откажем ръка за помощ на хора, изпаднали в тежка нужда?