Share on Google+
Същност на организацията
Управлението на съвместните човешки дейности е немислимо извън някаква форма, в която и чрез която се осъществяват тези дейности. Тази форма се означава с понятието “организация”. Един от бележитите специалисти по управление – Честър Барнард – определя организацията като “система от съзна-телно координирани дейности на двама или повече души”. Според това общо определение организацията е социална система преди всичко друго, защото в нейната основа са хората.
За да може някаква група от хора със съзнателно координирани дейности да се нарича организация обаче, тя трябва да отговаря още на следните изисквания:
• да има най-малко една цел (желано крайно състояние или резултат), която се приема от членовете й като обща;
• да включва двама или повече членове, които работят съвместно с намерение да достигнат значима за всички цел.
Към характеристиките на организацията се добавят също:
• наличие на ресурси;
• зависимост от външната среда – политически условия, закони, състояние на икономиката, социални фактори, технологии, потребители, доставчици, конкуренти;
• хоризонтално разделение на труда, което се изразява в образуването на организационни структурни подразделения, изпълняващи специфични конкретни задачи и преследващи специфични цели в рамките на общите организационни цели;
• вертикално разделение на труда, което за разлика от хоризонталното разделение на труда, отделя работата по координирането на действията от самите действия (специфичните конкретни задачи).
Училището като организация
Училището като организация представлява общност на ученици, учители, администрация и спомагателен персонал, обединени от общи цели и използващи съответни ресурси в дейността си. Училището е основна организационна единица на образователната система, която осигурява образователна и професионална подготовка на учениците.
Училището е сложен организъм. В него се преплитат и оживяват интересите на личности и групи, на ученици и учители. Във вътрешноучилищната среда си дават среща взаимоизключващи се и неутрализиращи се процеси и явления: права и задължения, стимули и ограничения, ред и безпорядък, свобода и отговорност, регламентация и право на избор, технологии и иновации, безпрекословна дисциплина и творчество, формални и неформални групи, нормативни изисквания и самодейни инициативи, обучаващи и обучавани, възпитаващи и възпитавани, преподаващи и учащи, управление и самоуправление…
Всяко училище има свой облик, култура, ценности и традиции, своя мисия и визия в обществото, свой модел на функциониране. Всяко училище се развива с различни темпове и според способността му да се адаптира към променящата се външна среда, обосноваността на избраната стратегия, наличните ресурси и ефективно използване на потенциала си. Училището по свой начин се променя, когато избраните от него цели престанат да удовлетворяват потребностите на учениците, интересите на учителите и изискванията на обществото. Разпада се, когато е неспособно да изпълни своята социална мисия, функции и задачи. Няма и не може да има две училища, които да са еднакви по професионализъм на учителите и индивидуалност на учениците си.
Без да се познава същността на училището и закономерностите на неговото функциониране и развитие, то не може да се управлява, нито да се използва за благото на всеки и в интерес на всички ученици и учители, нито да се усвоят в дейността му съвременни технологии на преподаване и учене, на обучение и възпитание, на управление и самоуправление.
Share on Google+
обратно към архив "Икономически новини"
|
