Покупка на услуга от регистрирано по ЗДДС българско юридическо лице от доставчик от ЕС, нерегистриран за целите на ЗДДС
Издава ли се протокол за самоначисляване от българското дружество и ако да - има ли право на данъчен кредит?
Въпрос: Моля да ми разясните как следва да бъде отразена в СД по ЗДДС и съответно в дневниците покупка на услуга (разработване на дизайн на сайт) от регистрирано по ЗДДС българско юридическо лице от доставчик от ЕС, нерегистриран за целите на ЗДДС. Издава ли се протокол за самоначисляване от българското дружество и ако да - има ли право на данъчен кредит? Какви законови основания трябва да бъдат посочени в протокола, какво е законовото основание за правото на ползване на данъчен кредит по доставката или законовото основание за неползването му?
Отговор: При посочените обстоятелства дружеството получава доставка на услуга от установен в държава от ЕС доставчик, който не е регистриран за целите на облагането с ДДС (предвид разпоредбите на Регламент 282/2011/ЕС, които са задължителни за всички държави членки, извършвайки въпросната услуга, доставчикът й би следвало да се регистрира за целите на облагането по ред, определен в данъчното законодателство на държавата членка, където е установен, съответстващ на реда, предвиден за целта в чл. 97а, ал. 2 от нашия ЗДДС). Независимо от това дали е регистриран или не обаче, данъкът за услугата е изискуем от българското дружество. Това произтича от разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, която не поставя като условие за изискуемостта на данъка от получателя на услугата доставчикът й да се регистрира за целите на облагането в държавата, където е установен. Като такова условие е поставено обстоятелството получената доставка на услуга от българско данъчно задължено лице да е с местоизпълнение на територията на страната.
В случая услугата, получена от дружеството, е с такова местоизпълнение, тъй като представлява услуга за доставка на софтуерен продукт. Нейното местоизпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 5, т. 2, б. ”в” от ЗДДС. Получателят й е данъчно задължено лице и местоизпълнението й е там, където е установена неговата независима икономическа дейност, т.е. в случая у нас.
Данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона най-късно 15 дни след като данъкът е станал изискуем, а за доставките на услуги на практика той става изискуем на датата, на която е издадена фактурата за нея. Като основание за начисляването се посочва “чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС”. Данните от протокола се отразяват в колони 14 и 15 на дневника за продажби и в клетка 12 на справката декларация по ДДС за данъчния период, в който е съставен протоколът. На основание чл. 71, т. 2 от закона данъкът е с право на данъчен кредит, който може да се упражни в същия или в един от следващите 12 данъчни периода чрез отразяване на данните от протокол в колона 10-12 на дневника за покупките (в зависимост от вида на доставките, за които се ползва услугата) и съответно в клетки 30-32 на справката декларация за този данъчен период.
Според нас, предвид неуредения данъчен статут на доставчика и възможността документът, с който е фактурирана доставката, да не отговаря напълно на нормативните изисквания на чл. 114 от ЗДДС, в случая е възможно да се наложи прилагането на чл. 73а, от закона, според който:
- когато данъкът за доставката е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя, в такива случаи правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.
Четете още: Регулиране на международната търговия
