Авансов дивидент

Дивидентът се изплаща до размера на печалбата от текущата година + неразпределената печалба за минали години. За да се изплати дивидентът, трябва да има решение на общото събрание и приет годишен финансов отчет

Какво точно представлява авансовият дивидент? Зад това понятие се крие по-изгодната форма за получаване на суми от съдружници и акционери в капиталови дружества (ООД, АД), в сравнение с получаването им като лични доходи, както е при ЕТ и персоналните дружества (СД, КД).

Дивидентът се изплаща до размера на печалбата от текущата година + неразпределената печалба за минали години. За да се изплати дивидентът, трябва да има решение на общото събрание и приет годишен финансов отчет – чл. 137, ал. 1, т. 3 (за ООД) и чл. 221, т. 7 от ТЗ (за АД). Не представлява проблем въпросните решения да се вземат повече от веднъж годишно. Разпоредбите на чл. 247а от ТЗ са за АД, за ООД се отнася приложение чл. 133 от ТЗ.

Новорегистрираните дружества не могат да изплащат дивиденти през първата година от дейността си. Дружества с натрупани загуби за текущата или предходните години също нямат право да изплащат дивиденти. Тези загуби е възможно да са непарични (амортизационни отчисления, обезценка на активи, погиване на незастраховани активи) и дори да не бъдат данъчно признати, т.е. дружеството да има счетоводна загуба, но данъчна печалба.

Търговският закон (ТЗ) лишава дружества с достатъчно налични парични средства да изплатят суми към съдружниците под формата на дивиденти и ги принуждава да ги изплатят като лични доходи, които подлежат на облагане поне с осигуровки, които са със значително по-висок размер от данък дивидент.

ТЗ не разрешава изплащането на т. нар. авансов дивидент и такова понятие не съществува в закона. На практика обаче дружеството може да разпредели дивидент и в нарушение на ТЗ. Законът не предвижда административни наказания (глоби) за такова действие. ТЗ дори не предвижда някакъв тип отговорност за управители или директори разпоредили изплащането на неправомерен дивидент или за съдружници и акционери, които са гласували такава изплащане. Чл. 247а, ал. 4 от ТЗ дори позволява на добросъвестни акционери законно да задържат неправомерно изплатени дивиденти. Единствено кредитори, контрагенти и служители биха могли да търсят съдебна отговорност от управители и директори, в случай че считат изплащането на неправомерен дивидент за засягане на техни интереси. В случай че интересите на горните лица не се нарушават, т.е дружеството по принцип е коректен длъжник по кредитите си, към търговските си контрагенти и към служителите си, не следва да се очакват някакви съдебни претенции от тези лица.

НАП не е органът, който следи за изпълнението на изискванията на Търговския закон (ТЗ), нито има правомощия да налага административни наказания (глоби) по него. Всъщност Глава двадесета (Административнонаказателни разпоредби) на ТЗ предвижда наказания само за три незначителни нарушения. Органите за налагането им са Агенцията по вписванията и местните власти, а не НАП. Поради това последствията при нарушение на ТЗ, при което има пострадал интерес на друго лице са евентуално завеждане на съдебен иск, но не и глоба от държавата, с изключение на посочените по-горе случай и в случай, че не се нарушават и други данъчни закони.

Параграф 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дава дефиниция на понятието “Дивидент” за данъчни цели.

Параграф 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО дефинира “Скрито разпределение на печалба”.

Изплатеният неправомерно дивидент следва да се отчете по дебита на сметка 122 (Неразпределена печалба от минали години) т.е. като минус по сметката. Следва да се внимава тези суми да не бъдат отчетени по разходна сметка като сметка 123 (Печалби и загуби от текущата година) или сметка 121 (Непокрита загуба от минали години), понеже това ще намали данъчната основа на дружеството за текущата или следващи години и на основание параграф 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗКПО ще декласифицира тези суми като “дивиденти” по т. 4, букви ”а” и “б” и ще ги приравни на “скрито разпределение на печалба” под формата на разход, а така и на дивиденти за данъчни цели по т. 4, буква “в”. Това ще даде основание на НАП да приложи и разпоредбите на чл. 267 от ЗКПО и да обложи тези суми с 20%.

Отчитане на изплатения неправомерно авансов дивидент по дебита на сметка 122 (Неразпределена печалба от минали години) ще доведе до отрицателно салдо на сметката и отрицателна сума в баланса, но това не следва да притеснява счетоводителите, изготвящи годишния финансов отчет на дружеството. В крайна сметка, това е вярното и честно представяне на действията на собствениците и ръководните органи на дружеството по разпределяне на дивидент в нарушение на ТЗ. След отчитане на печалба през текущата или следващи години тя ще може да се остави като неразпределена и така салдото по сметка 122 да стане положително.

В този случай НАП биха могли да защитават становището, че изплатения неправомерно авансов дивидент няма правно основание, т.е. не е “дивидент” по параграф 1, т. 4, букви “а” и “б” от ДР на ЗКПО. Тогава остава въпросът, какво са тези разпределени суми след като не са разход и не са стандартни дивиденти. Единствената възможност на НАП е да оприличат изплатените суми на “скрито разпределение на печалба”, което не е под формата на разход, а така и на дивиденти за данъчни цели по силата на параграф 1, т. 4, в) от допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Това би изглеждало малко странно, като се има предвид, че за разпределянето на сумите е взето напълно “явно” решение на общото събрание и е заплатен данък дивидент, но в противен случай НАП ще трябва да възстановят платения данък дивидент, защото сумите няма да отговарят на дефиницията за “дивидент” и НАП не разполага с друго основание да обложи тези суми по някакъв начин.

Единственото възможно последствие за юридически лица – търговци получили дивидента е, че той ще се признае за данъчен приход на дружеството на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.

С оглед на горното е за предпочитане неправомерен авансов дивидент да се изплаща единствено на физически лица, а суми към юридически лица да се предоставят под формата на заеми. В този случай приходът от лихва, начислен при заемодателя, ще се компенсира от лихвения разход, начислен при заемателя, което ще доведе до нулев данъчен ефект за групата. След края на финансовата година ще може да се разпредели правомерен дивидент и с него да се прихване заемното задължение между дружествата.

На практика най-голямото последствие, с което могат да се сблъскат повечето дружества при нарушение на ТЗ е да им бъде отказано вписване на обстоятелство в Търговския регистър.