Проповядвал ли е апостол Павел във Филипополис?

Българският изкуствовед и културолог Асен Чилингиров е първият сред историците, който излага следната теза: апостол Павел проповядва не във Филипи, античен град в днешна Гърция, а във Филипополис (днешен Пловдив).

Деяния на светите Апостоли 16:9-40 разказва за видение, което има апостол Павел: през нощта му се явява един мъж македонец, който се обръща към него с молба: “Мини в Македония и ни помогни!”. Видението е знак, че Господ желае Евангелието да се проповядва в Македония. Апостол Павел и сподвижникът му апостол Сила заминават от Троада за Самотраки, оттам за Неапол (днес Кавала) и пристигат във Филипи, който е “първият град на Македония – римска колония”. В съботата след пристигането си апостол Павел и апостол Сила отиват до една река край Филипи, където хората се събират да се молят. Там апостол Павел покръства жена на име Лидия – акт, поставил началото на първата християнска община в Европа.

През 1717 г. Мери Монтегю, знаменита английска пътешественичка, пише, че във Филипополис открива т. нар. павликяни, които определя като секта християни. Те твърдят, че самият апостол Павел е проповядвал в една стара черква. Апостол Павел е най-почитаният от павликяните светец, подобно на свети Петър в Рим.

За град Филипополис разказва и друг известен английски пътешественик, Пол Рико, през 1668 г. Според разказа му Филипополис е разположен на голямо открито поле, осеяно с множество могили. Гражданите на Филипополис твърдят, че в могилите са закопани кости на римляни, намерили смъртта си в битка.

Част от града е построена върху едната страна на хълм. В близост до него са разположени два други хълма, наподобяващи укрепления. Останалата територия около Филипополис представлява равнина. От древни времена са останали развалините на два параклиса, построени от тухли във формата на кръст. Единият от параклисите е на голяма почит сред гърците. Те смятат, че в него апостол Павел е изнасял проповеди, така че често идват в параклиса да се молят.

Рико също пише за павликяните, които той нарича павлини. Описва ги като население между българите, християни, които изповядват вярата си със забележителни грешки. Те се считат за последователи на учението на светия апостол Павел, когото уважават повече, отколкото неговия Господ Иисус Христос. При кръщение павлините използват огън. Рико завършва разказа си с думи за свещеници от римската вяра, които показват на павлините в каква заблуда се намират и ги кръщават в католическата вяра.

Арменските географи Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агонц описват свое пътуване до Пловдив в шестия том на пътеписна историческа География за четирите страни на света. Трудът излиза във Венеция през 1806 г. В него се казва, че в Пловдив има не само гръцки църкви, но и два кръстообразни, зидани с камък параклиси. Според предания, които местни жители-християни разказват на арменските географи, в единия от параклисите проповядва апостол Павел.

Българският изкуствовед и културолог Асен Чилингиров е първият сред историците, който излага следната теза: апостол Павел проповядва не във Филипи, античен град в днешна Гърция, а във Филипополис (днешен Пловдив). Чилингиров изказва някои много силни аргументи, подкрепящи неговото твърдение. Нека им обърнем внимание и ние.

Апостол Павел пътува до Европа за първи път, за да посети страната на македонците. Целта му е да помогне на македонския народ чрез Христовото учение. Апостол Павел потвърждава, че е изпълнил тази задача в своето Послание до римляните (15:19): “… разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността до Илирик”.

Според Асен Чилингиров тълкуването на думите на апостол Павел предизвиква съмнения. Според това тълкуване пътуването на апостол Павел и апостол Сила е до малкия град Филипи, който се намира на 15 км от Кавала. Чилингиров обаче е убеден, че става въпрос за Филипополис, а не за Филипи.

Между разказа на апостол Павел и неговото тълкуване съществуват много противоречия. Такова противоречие е например споменаването на целта на пътуването – страната на македонците, а не административната единица, която носи името Македония.

Противоречие може да бъде открито и в изречението “… Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония…” (Деяния на светите Апостоли, 16:12). Първият град в страната на македонците не е Филипи. А първият град на провинция Македония е Амфиполис.

Деяния на светите Апостоли 20:1-6 разказва за второто пътуване на апостол Павел в Македония. Той разбира, че юдеите са подготвили заговор за убийството му, докато пътува към Троя. Това е причината апостол Павел да не замине по море, а да избере по-дългия речен път през Македония. Той се качва на кораб във Филипи и отплава за Троя, където пристига след 5 денонощия.

Факт е, че при Филипи нито днес, нито в миналото е имало плавателна река, която да е пресъхнала. По време на цялата античност до Средновековието на Балканския полуостров има само две плавателни реки – Дунав и Хебър (Марица). Именно на Хебър се намира град Филипополис (Пловдив). И от него по реката до Троя се пътува точно пет дни.

В събота след пристигането във Филипи при неговото първо пътуване до Македония апостол Павел заедно със своя сподвижник апостол Сила изнасят “проповед край реката”. Двамата апостоли влизат в конфликт с представителите на римската власт. Само че в малкото градче Филипи няма такива авторитети, но ги има в големия град Филипополис.

Пред какви хора апостол Павел изнася своите проповеди?

Православната църква ги нарича по различни начини – манихеи, фундагиагити, маркионити, масалиани, богомили. Самите те се смятат за съвършени християни и приемат название, свързано с имената на техни учители от най-тесния кръг на апостолите. Най-многочисленото християнско общество извън православната църква приема името павликяни.

Павликянството е религиозно движение, появило се през VII век в Голяма Армения и Горна Месопотамия, в контактната зона между Източната Римска империя и Арабския халифат. За негов създател се смята Константин Мананали, създал първата арменска павликянска общност около 660 г. и осъден на смърт като еретик от византийския император Константин IV Погонат. Въпреки гоненията, движението укрепва позициите си сред широки кръгове от населението и достига апогея си през 844 г. с основаването на Павликянската държава с център Тефрике – днешен Дивриги в област Сивас, Турция. Павликяните са превъзходни бойци и с арабските си съюзници представляват опасност за източните граници на Византия. Те завладяват територията от град Ефес (50 км южно от град Измир) до град Никомедия (в близост до Цариград). Василий I успява да сломи съпротивата на павликяните и през 871 г. превзема Тефрике. Оцелелите павликяни бягат в Армения и Сирия. През 970 г. павликяните от Сирия са депортирани на Балканите, както и други павликяни преди това през 747 г., 755 г., 778 г. и 872 г.

Православната църква смята за основатели на павликянското движение апостолите Павел и Йоан. Самите павликяни отхвърлят това твърдение, заявявайки, че са последователи на Христовото учение, което предците им получават от апостол Павел.

Не само малоазийските, но и българските павликяни свързват учението си с апостол Павел. Но как е възможно във Филипополис да се появят последователи на апостол Павел, след като той никога не е посещавал този град? И защо във Филипи, където той е ходил два пъти, никога не е имало павликяни? Според Асен Чилингиров отговорът на тези въпроси може да бъде само един: Апостол Павел наистина е проповядвал във Филипополис.

Четете още: Библейски стихове за три дни и три нощи

Четете още: What does the Bible say about Christian tithing?