Място на изпълнение на покупката на стоки

Когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на дадена страна, не възниква право на данъчен кредит за фирмата-купувач.

Българска фирма, регистрирана по ДДС само в България, купува стоки в Италия и от Италия осъществява износ за Русия, като стоките се транспортират от Италия за Русия. Италианският търговец е издал фактура за вътреобщностна доставка на стоки за продажбата към българската фирма, която е декларирана във VIES декларацията за съответния период.

Къде е мястото на изпълнение на покупката на стоки и последващата продажба на същите на турска фирма?

Отговор: На основание чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ мястото на извършване на ВОП ще е в България, независимо от това, че стоките не пристигат в страната. Българското дружество следва да си самоначисли ДДС с протокол по чл. 117 ЗДДС, който да отрази в дневника за продажби. По отношение на този въпрос е налице практика на НАП - писмо изх. № 24-39-65 от 18.12.2015 г. и писмо изх. № 24-33-151 от 01.03.2012 г., в които изрично е прието, че за това ВОП, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната, не възниква право на данъчен кредит за българската фирма-купувач.Като аргумент защо не възниква правото на данъчен кредит е посочено, че при тази схема на доставки стоките не се използват за извършване на облагаеми доставки в България или ЕС, защото са изнесени за трета страна. В писмата е посочено, че в случаите при трансгранични операции, които имат усложнен характер и при които възможностите за осъществяване на фискален контрол на държавите-членки и облагането на реалната крайна доставка са затруднени, чл. 62 ал. 2. ЗДДС има роля на “защитна мрежа”, осигуряваща функционирането на механизма на ДДС, като елиминира възможността крайното потребление на стоката или услугата да не бъде обложено, като при начисляването на данъка при ВОП на основание на цитираната форма приспадане на данъчен кредит не се следва с оглед решения на СЕС по аналогични казуси - съединени дела Facet, С-536/ 08 и С- 539/ 08 от 22.04.2010 г.

По отношение на последващата продажба на стоките от Русия следва да се отбележи, че това не представлява износ по смисъла на чл. 28 ЗДДС, защото стоката не тръгва от България за Русия. Тази доставка от българската на руската фирма представлява доставка с място на изпълнение в Италия, защото там започва транспортът на стоката / чл. 17, ал. 2 ЗДДС, аналитичен на чл. 32 от Директива 2006 / 1 12 /ЕО/. За тази доставка не се начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 ЗДДС, защото е с място на изпълнение извън България, но следва българското дружество да се запознае с италианското законодателство поради обстоятелството, че този износ най- вероятно формира оборот за регистрация по ДДС в Италия.

В случая, ако българското дружество се регистрира по ДДС в Италия, италианската фирма–доставчик, ще начислява италиански ДДС, издавайки фактура на италианския ДДС номер, а при осъществяването на износа от Италия за Русия би следвало италианският ДДС номер на българското дружество да има право на приспадане на начисления в Италия ДДС.